КОМАНДА̀НТИН, мн. команда̀нти, м. Простонар. Комендантин; командант. Неприятелят удари на бяг. Но командантинът арапин даде нов знак за нападение и турците, ободрени, се повърнаха и сблъскаха с навлезлите вече в редута доброволци. Ив. Вазов, Съч. VI, 104.