КОМА̀НДВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от командвам и от командвам се; командване. „Какво разбирам аз от командване? Мястото ми е при обикновените редници, нека друг да командва!“ А. Гуляшки, ДМС, 28.
2. Върховен орган за организиране и водене на военни, бойни действия; командване. Командването на трета армия награди отличилите се в дравските боеве. Δ Въстаническото командване заповяда атака.
3. Разг. Лицата, които участват в този върховен орган. Казармите бяха в пълен ред и очакваха пристигането на командването.