КОМАНДИРО̀ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до командировка. Началникът на трудовото поделение гледа минутка-две командировъчното ми удостоверение, после махва с ръка и лаконически нарежда: „Водете го!... Докъдето може!“ Н. Хайтов, ШГ, 96-97. Нагласих компанията, взехме си хляба, командировъчни удостоверения и една дебела дамаджана ракия. Г. Краев, АЗ, 24. — Всяко лято ходя на село — рече на баща си. — Нека видя пък сега Балкана. Освен това ще спечеля някой лев. .. Инженер Миланов каза, че ще ни платят по два лева на ден и отделно командировъчни пари. Г. Мишев, НЖ, 26-27. Хората вземат командировъчните заповеди, документи и пари и тръгват. М. Иванов, ВН, 1961, бр. 3069, 4. Командировъчен лист.
2. Като същ. а) командировъчно ср. Документ, който се дава на служебно лице за изпълнение на възложена служебна задача в друго учреждение, предприятие и под. Следващия ден заминах в командировка. Нарочно. Знаех, че постъпвам глупаво и че бягството ми отлага нещата, без да ги промени, но заверих командировъчното и хукнах към гарата. Л. Михайлова, Г, 52. Началникът се усмихва с тънките си устни, от командировъчното ми се е уверил в моята личност, значи, вие сте този, дето пише пиперливите работи. Сл. Македонски, ЕЗС, 139. —Дай една командировка да изуча основно въпроса и такъв очерк ще ти изпраскам, че ще ти падне шапката. — .. Попълвай командировъчното. П. Незнакомов, ВН, 1962, бр. 3258, 4. б) командировъчни. Само мн. Парични средства, които се предоставят за път, храна и хотел на служебно лице за изпълнение на възложена служебна задача в друго учреждение; предприятие и под. — Ако трябва, отново ще замина за София, на Своя отговорност. И на моя сметка. Аз и за последното отиване не съм взел командировъчни и няма да взема. Ст. Поптонев, НСС, 122.
— От рус. командировочный.