КОМА̀НДУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от командувам и от командувам се; командване. Мишо се върна няколко крачки, изправи се пред него, .., и отсече: — Заповядайте, другарю командир! — Поеми командуването! М. Яворски, ПОББ, 20. Гласуваме първото предложение: охраната на всички без изключение обекти минава в системата на милицията под прякото командуване и отговорност на Минков! Др. Асенов, ТКНП, 58. Вътре в електрическия локомотив има десетки хиляди детайли. Сложната апаратура и командуването на локомотива е поверено на машиниста. К, 1963, кн. 8, 27. Въпреки категоричната забрана на командуването писателят, без да се обади никому, отива на първата бойна линия. Е. Каранфилов, Б III, 276-277. По заповед на въстаническото командуване на нашето картечно ядро бе възложено да атакува гарата на Берковица. Мл. Исаев, Н, 68. — Свободен сте! .. А за молбата ви да летите ще уведомя командуването. С. Северняк, ОНК, 74.