КОМБИНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя, извършвам комбинация (в 1 знач.); свързвам, съчетавам. Тате беше неграмотен. .. Той си беше комбинирал някакви своеобразни славянски букви и сега ги заниза по записите. Г. Белев, ПЕМ, 46. Навлезе ли в чужди на своя дух сфери, поиска ли да изобрази интелигентски типове, да комбинира по-заплетени ситуации, перото му изневерява. Почва да пише неубедително, настроението спада. Ив. Богданов, СП, 279. Останал сам, Чугун разтвори донесенията на сътрудниците си. Той трябваше да направи още много пресмятания, да съпостави отделни съвсем изолирани факти, да ги комбинира с други, да ги засича в една или друга насока. В. Нешков, Н, 183. комбинирам се страд. Позата е строго изискана, жестовете тежки — по-тежки от престъпленията, които се комбинират край зелените маси. Хр. Смирненски, Съч. III, 176.
КОМБИНЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Свързвам се, съчетавам се, съединявам се с някого или нещо. Те [признаците] се предавали независимо един от друг. Затова защото са били разположени в различни хромозоми. А знаем, че хромозомите се комбинират свободно и независимо. Хр. Одисеев, ТН, 53.
2. Мога да се съчетавам, да се свързвам хармонично с друго нещо. Розовият цвят се комбинира чудесно с небесносиния и бледолилавия. Δ Жакетът се комбинира много добре с права и с плисирана пола.
— От нем. kombinieren.