КОМЕДИА̀НТ м. Остар. 1. Актьор, който изпълнява комични роли; комик. Разстоянието между илюзията и действителността изчезна, предметът се смеси с отражението и нито един от двестотината присъствуващи не помисли, че старецът не беше същият, живият Крюгер, .., а маската му, нахлузена от един скитащ се комедиант. Ив. Вазов, Съч. X, 112-113. // Цирков артист, който изпълнява комична роля; смешник, шут, палячо, клоун.
2. Прен. Неодобр. Човек, който не е искрен с другите, който се преструва; лицемер. Светослав се поклони и излезе. Смилец се обърна към жена си засмян: — Драга Марио, кой беше по-голям комедиант? Тя дигна глава и го изгледа учудена. — Ти видя как се надлъгвахме. Ив. Вазов, Съч. XIV, 87.
— От ит. commediante през рус. комедиант или рум. comediant. (Вж. Л. Ванков, Ранните заемки от френски език в български, ГСУ, 1966, 140).