КОМЕДИА̀НТСТВО ср. Проява, поведение на комедиант (във 2 знач.). Стремски вътрешно се възмущаваше от Благодумовото комедиантство. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 212. Тия, които са следили някога подвизите на народната партия във време на сесиите, които са се изумявали с нощните комедиантства на тогавашното болшинство и следят работите на сегашното Събрание, са способни да видят разликата между тогава и сега. Бълг. 1902, бр. 519, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)