КОМЕНДА̀НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до комендант и до комендантство. На всичкото отгоре не го взеха на строева служба, а го пъхнаха в комендантската шивачница, където му предстоеше да бъде затворен по осем часа на ден и да пухти с ютията по бричове и куртки и да им пришива копчета. К. Георгиев, ВНП, 64. Голямата зала ни служеше и за банкети — .. Тогава Пер вдигаше своята голяма чаша с комендантския знак и произнасяше къс тост. Много странен беше комендантският му знак — глава на антилопа, животно, което сега трудно се намира дори по зоологическите градини. П. Вежинов, СП, 101. Веднага след Съединението Величков бе повикан в казармата, ала бе освободен от медицинската комисия по слабо здраве. Но неприятелите му не останаха доволни, та щом се обяви Сръбско-българската война, една вечер по тъмно го отведоха пак в комендантското управление. СбЦГМГ, 235. Комендантската сграда се виждаше отдалече. Δ Комендантска заповед. Комендантски патрул.
◊ Комендантски час. Във военно време — час, след който е забранено движението по улиците, без да има за това специално разрешение от военните власти.