КОМЍК, мн. -ци, м. 1. Театр. Артист, който изпълнява комични роли. В Америка има двама големи артисти: Чарли Чаплин и Лон Чаней. Те и двамата са циркаджии. Но това е само външната страна. Всъщност единият е трагик, а другият — комик. Б. Шивачев, Съч. I, 50. Додеков мина от втория състав в първия. Той е добър комик и му провървя. П. Незнакомов, СНП, 176. Чарли Чаплин е един от най-известните комици в киното.
2. Прен. Разг. Човек, който има способност да разсмива другите. Нашият помощник на регистратора е страшен комик. Изпокапваме от смях, когато почне да бомбардирва несправедливата съдба. Ал. Константинов, Съч., 203. „Моят приятел е комик, разправяше смешни работи и аз се задавих.“ Н. Драганов, СбСт, 380. Един от гръмките другари завладя бързо сърцата на затворниците. .. Малък на ръст, с червендалесто топчесто лице и кафяви очи, бърз и темпераментен в движенията си, Димитро беше роден комик. Ем. Манов, ПЯ, 106.
— От гр. κωμικός през фр. comique. — Π. Ρ. Славейков, По въпроса за жените (превод) 1869.