КОМИСА̀РСТВО, мн. -а, ср. 1. Учреждение, възглавявано от комисар (в 1 и 2 знач.); комисариат. Най-важните ведомства [в Париж 1871 г.], като финансите, войската, .., комисарството на труда и пр., се намирали в ръцете на работниците. Ист. X кл, 119. „Комисарството по еврейските въпроси и полицейските власти могат да забранят на евреите посещенията на всички видове увеселителни заведения.“ С. Таджер, ПНМ, 170. У нас май имаше още купонна система, плат рядко припадаше в селцето, а когато се случеше да пратят от околийското комисарство, трудно го разпределяха. Й. Радичков, СР, 94. Иван: — Ти, другарю Найденов, си бил в комисарство по снабдяването, знаеш какво представлява? Димо: — Трудно учреждение! Не може да угоди едновременно на всичките си клиенти. О. Василев, Л, 58-59.
2. Сградата на такова учреждение. Хората пак мъкнат пълни сакове зеленчук за туршии и се редят пред комисарството да получат точкови купони за памучни тъкани. Ст. Сивриев, ЗСБ, 108. Хората мърмореха по опашките, а жените на няколко пъти бяха правили истински митинг пред комисарството. М. Грубешлиева, ПИУ, 209.