КОМЍТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до комита и до комитство; комитаджийски. Това не били негови жълтици, а комитски. И когато се явявал като сокол от Караманджата комита, той му давал или пък още вземал. Ст. Даскалов, ЕС, 178. Той напусна града, .., и вече пети ден заедно с тях споделяше несгодите и тревогите на комитския им живот. Д. Спространов, ОП, 231. Повече от хората бяха млади, но носеха бради, та имаше нещо комитско в лицата им. Й. Радичков, СР, 27. Всичко стана така бързо, че отвънка никой не чу и не разбра какво се бе случило в комитската къща. П. Йорданова, СЕ, 86. Пазачът на склада, Тане, .., разкрачил крака, обути в комитски брич, с гъсти коси, покрили челото му, .., стоеше на пътната врата, .., и пропускаше празните каруци, .. Приемането на тютюна трая до обяд. Ст. Мокрев, ПСН, 11.