КОМПАНЬО̀НКА ж. Жена компаньон. Не беше обръщал внимание на това момиче, което смяташе за Райнина компаньонка и приятелка, и сега остана изненадан от хубостта му. Ем. Станев, ИК I и II, 200-201. Странна изглеждаше на Младенов русокосата и той повече мислеше за нея, отколкото за своята компаньонка. X. Русев, ПЗ, 57. Новите столичани придобивали навик да се разхождат. .. Пробягвали в галоп ездачи — офицери със своите компаньонки. П. Мирчев, К, 90. Те бяха тръгнали вкупом, а сега ходеха по двама: Филипо с Джулия, Томазо с Джина. .. Томазо, по-бъбрив за празни неща, занимаваше непрестанно компаньонката си, която му отвръщаше със смях. Сл. Боянов, СК, 42-43. Когато родината е застрашена от опасност, у нея [княжна Маря] се събуждат семейните черти — гордост, мъжество, твърдост. Така става в Богучарово, когато нейната компаньонка французойка ѝ предлага да остане в имението и да се довери на милостта на френския генерал, на милостта на враговете на Русия, на нейната родина. Лит. X кл, 1965, 65.