КОМПЕТЀНТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Отвлеч. същ. от компетентен; осведоменост. — Политиката не е в моята компетентност — промълви свещеникът, .. Това са все пак земни работи. Ц. Лачева, СА, 11. Когато пианистът изпълняваше с неизменно тръскане на косите някоя бурна рапсодия, Лина заставаше до рояла и с подчертана компетентност му прелистваше нотите. М. Грубешлиева, ПП, 223. Демонстрира компетентност.
2. Юрид. Компетенция (във 2 знач.), правоспособност. Компетентността на мировий съдия по граждански и търговски дела се простира до спорове, стойността на които не надминава 1,000 лева. А „България“, 78. Следователят каза, че в случая няма престъпление и случаят не е от компетентност на милицията. Ив. Венков, ХКН, 55. Занаятчиите не могат да прибягват до обикновените съдилища за разрешение на какъвто и да било спор в компетентността на помирителния съд, преди да се представят пред последния за помирение. Хр. Даалиев, ТИА, 134.