КОМПИЛАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е основан на компилация; неоригинален. Истинска научна стойност днес има преди всичко разделът за нидерландските и немските художници. Останалата част от неговото съчинение носи предимно компилативен характер. Хр. Ковачевски, СК, 91. Във втория раздел [на книгата „Средновековна литература“] се е спрял [Б. Ангелов] върху западноевропейската средновековна литература, .. Макар тази част да има компилативен характер, и до днес поради липсата на други съчинения от този вид в нашата книжнина тя остава като полезен справочник. Ив. Богданов, ЛДБА (Б. Ангелов, ЛС), 17.