КОМПИЛА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Съчинение, в което са изложени резултатите от чужди изследвания, без самостоятелна обработка на източниците и без посочване на използваните автори. Всички тия книги са преводи, подражания или компилации. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 6. — Мина надясно. Писа някаква статия .. някаква компилация от глупостите на опортюнистите против революционния марксизъм. П. Славински, ПЩ, 51. Ръкописът бе около двеста страници, .. Личеше, че тия двеста страници са само началото на въведението. Обаче също така личеше, че тая компилация няма да има скорошен край. Ем. Станев, ИК I и II, 338.
2. Съставяне на книги по други, чужди книги; компилиране. Той взе червеи молив .. u написа отдолу друга резолюция: „Няма своя мисъл. Всичко е компилация и плагиатство.“ А. Гуляшки, Л, 449.
— От лат. compilatio, -onis през нем. Kompilation или рус. компиляция.