КО̀МПЍР м. Диал. Картоф. За тях си тя ще готви по-простичко ще варне чорбица от компир, от фасул или от балгур. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 169. — Какви са тия инструменти? попита сърдито старшията, като посочи лопатата и търнокопа. Раснат от земята барабар с компира подигравателно отсече домакинът. Ив. Хаджимарчев, ОК, 240. Кога нема круша, че едеш компир. Погов.


Източник: Речник на българския език (онлайн)