КОМПЛЀКТ м. Съвкупност от вещи, инструменти, части и под., които съставляват едно цяло и имат определено предназначение. Два фотоапарата, десетина ролки с филм, термос преварена вода, чадър и комплект бельо, .. — всичко се събира в една голяма чанта. Т. Кюранов, АП, 104. Когато запитали едно момиче, кога ще се жени, то отговорило, че това ще стане, когато кръстникът му подари и лъжиците към сервиза, за да попълни комплекта си. Ив. Мирски, ПДЗ, 110. Но между тоя старинен инвентар най-много се хвърляше в очи едно: това бяха няколко пълни комплекта от звънци — хлопатари. Й. Йовков, Разк. II, 30. Оръжейната болест бе обхванала и него [Пешо] и не помня как, но той си беше набавил пушка .. Имаше и няколко патрона и не издържа на изкушението да ни покаже своя комплект. Сл. Трънски, Н, 60. — Има едно кило прежда да е отишло за дрешката и целия комплект! Ст. Даскалов, СЛ, 406.
— От лат. completus ‘цялостен, пълен’ през рус. комплект.