КОМПЛИМЀНТ м. Любезна, похвална дума, с КОЯТО обикн. искам да полаская някого. — Аз ви казвам: жена на комплименти се не сърди... Грозните жени очакват хвалбите като милост; прекрасните ги очакват като дължим данък. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 61. — През първата вечер на нашето запознаване .. блестяхте с остроумието си и ме обсипвахте с комплименти. Д. Димов, ЖСМ, 12. След един танц вуйчото ми направи комплимент. — Личи си, че сте живели в чужбина. Вие танцувате прекрасно. Й. Демирев и др., ОС, 25. Той [аптекарят] потракваше весело с епруветките и правеше старомодни комплименти на лаборантката. П. Незнакомов, БЧ, 121. Истината не знае лицеприятие и комплименти, тя удря с брадвата по главата. НБ, 1877, бр. 59, 231. — Отдавна, отдавна исках да ви срещна, господин Кондарев, да ви изкажа моите комплименти за въпросите към професора... О, вие така го населихте, .., че аз го съжалих. Ем. Станев, ИК I и II, 85.
— От исп. complimiento прeз нeм. Kompliment, фр. compliment или рус. комплимeнт. — X. Пашов и др., Цвeтоносното панeрчe, 1858. — Други (остар. и диал.) форми: комплèмeнт, коплѝмeнт. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заeмки от западнитe романски eзици в български, ГСУ, ФФ, 1960, 215.)