КОМПОСТЀР м. Компостьор. Той пъхна билета в компостера, удари с юмрук върху лоста и ми подаде билета. HTM, 1967, кн. 4, 54. Той измъкна от кантонерката тежък компостер, като тези в железопътните каси. HTM, 1967, кн. 4, 54.

— От фр. composteur през рус. компостер.


Източник: Речник на българския език (онлайн)