КОМПО̀СТО, мн. -а, ср. Остар. Компот. Една госпожа беше направила компосто от праскови и кайсии. ЦВ, 1861, бр. 41, 4.
— Ит. composto. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1959, 254.)
