КОМУНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до уредбата на селище; общински. Комуналният транспорт [в Мелбърн] е твърде .. неудобен. В града има само няколко трамвайни линии, които стигат до определени квартали и могат да обслужват ограничен брой жители. П. Вежинов, ДМ, 35. Комунално предприятие.
2. Който се отнася до колективен начин на живот при общност на труд и средства за живот и др. Дружината на „шефа“ живееше на комунални основи. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 180.
3. Истор. Който се отнася до Парижката комуна. Парижката комуна възникнала [в 1871 г.] и съществувала при крайно тежки обстоятелства ...; агентите на реакционната буржоазия саботирали разпорежданията на комуналната власт. Ист. X кл, 121. Комуналният съвет, който поел в свои ръце управлението на Париж, представлявал от себе си правителство на работниците, на народната интелигенция и на дребната буржоазия. Ист. X кл, 119.
4. Остар. Обществен. България, тогава една феодална държава, проявяваше тепърва наченки от един комунален живот. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 78. У много народи жената, законната жена, майката на семейството, е безусловна робиня, а общата или комуналната жена, бива свободно, уважаемо, любимо и образовано същество. Знан., 1875, бр. 20-21, 313.
◊ Комунални услуги. Предприятие, което задоволява битовите нужди на населението в дадено селище. Навлякох палтото си и хукнах при комунални услуги. Доведох ключар да ми направи ключ и на холната врата. Ст. Даскалов, ЕС, 207. В развитието на комуналните услуги особено място трябва да се отдели на онези видове услуги, които са свързани с облекчаване труда на жената в домакинството. Комунално стопанство. Спец. Отрасъл на народното стопанство, който обхваща жилищния фонд, хотели, водопроводи, канализация, топлофикация, транспорт и др. в дадено селище и задоволява битовите нужди на населението му.
— От фр. communal през рус. коммунальный. — В-к Знание, 31. X. 1875.