КОМУТА̀ТОР м. Техн. Уредба за изменяне на свързванията в електрическа верига — за включване, изключване или превключване на отделни техни части, употребявана при телефонни, телеграфни, радиотехнически и други съоръжения. Облят в пот от напрежението си, секретарят натисна комутатора и свърза по телефона гласовете на могъщите хора. Д. Димов, Т, 254.
2. Устройство, използвано при телефонна връзка или ръчно съединяване на телефонните линии.
— От нем. Kommutator и рус. коммутатор.