КОМЮНИКЀ, мн. -та, ср. Книж. Официално правителствено съобщение за преговори и споразумения между държави, за събития във вътрешния живот на страната, военни действия и др. През нощта на 6 юни радиоприемникът, който бе вече инсталиран в щабната палатка, улови и комюникето на Съветското информбюро. К. Ламбрев, СП, 203. „Радио София“ продължаваше предаването си без прекъсване и той чу неколкократно първите комюникета на Главната квартира. Д. Ангелов, ЖС, 86-87. От позициите бяха пристигнали новини, които нито по вестниците, нито по бойните комюникета можеха да се научат. П. Вежинов, ЗЧР, 45. Всеки ден по вестниците дълги комюникета съобщават на народа, че всичко ще се нареди. Елин Пелин, Съч. IV, 111. O, как сме чакали напрегнато / в задръстените кафенета! / И късно през нощта си лягахме / с последните комюникета... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46.

— Фр. communiqué.


Източник: Речник на българския език (онлайн)