КОНА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. У нас през турското робство — турско полицейско и административно управление в градовете. Заманов беше официален шпионин на турската власт и приимаше заплатата си от пловдивския конак. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 25. Ако ли някой осъден майстор упорствувал и не се подчинявал на решението на еснафския съвет, .. тогава съветът, чрез устабашията, се отнасял до конака (полицейското управление), откъдето заставяли непокорния да се преклони и изпълни решението на съвета. Ив. Хаджийски, БДНН I, 49. Погледнете кражбите на чиновниците в конаците и рушветите в съдилищата. НБ, 1876, бр. 51-52,198.
2. Зданието, в което се намира това управление. В Копривщица гръмнала първата пушка. Със свои другари Каблешков нападнал конака. Ист. VIII кл, 77. Посетихме валийския конак. Той е огромно, старо здание с широки завехтели стаи. Ив. Вазов, Съч. ΧΙΠ, 44. И когато предаден, ранен и изправен пред съда в софийския конак Левски вижда книжа и портрети, когато узнава предателството, той все пак остава хладен като гранит. Хр. Смирненски, Съч. III, 181. Във Велико Търново кмет беше един мой съселянин и учител — Димитър Раев. Той ни покани да разгледаме конака, построен от Никола Фичев. А. Каралийчев, С, 230. Третият си и най-непослушният си син ходжи Генчо пратил на конака и повелел на агата да му удари петдесет тояги по краката за непокорност. Л. Каравелов, Съч. II, 64.
3. У нас през турското робство — дворец на султан или на владика и други висши духовни лица от Гръцката патриаршия. Българите ся въоръжили и нападнали правителствения конак. Дун., 1876, бр. 1066, 1. Из Цариград ни пишат, че страхът за една нова революция още владее. Мурат не смее да излезе от конака си. НБ, 1876, бр. 9, 36. Чу се, че Косан излязъл хайдутин в планината и обикалял около конаците на султана. Й. Йовков, СЛ, 40. Едновременно в много градове български народът се събираше, а най-много жените, навлязваха във владишките конаци и ги гоняха оттам, а конаците им обръщаха в училища. Р. Каролев, УБЧИ, 159. Фанариотските архиереи държат в конаците си богати хареми. С, 1872, бр. 33, 257.
4. У нас през турското робство — голяма къща на богат турчин, обикн. с висок пост в турската администрация. Голямата бяла къща, конакът на местния ага, все още събираше последната светлина на деня и светеше пред нас, на отсрещния склон на планината. А. Дончев, ВР, 30. Отвъд улицата, срещу квартирата му, се издигаше висока стара къща — някогашен конак на богат турчин. Г. Райчев, Избр. съч. II, 52. Руфат бей седеше на двора пред новия си конак. К. Петканов, ЗлЗ, 31. Старецът вдигна рамене и затътрузи крака под дългия ходник, който водеше във вътрешността на голямото, смълчано здание, някогашен бейски конак. Д. Спространов, С, 33. Който са найеме змия да убийе, / ще му даде [цар Султан] три товара хазна, / ще му даде два конака добри, / вов сряд Одрин най на добро място. Нар. пес., СбНУ XLVI, 5.
5. Диал. Обикн. в съчет. с предл. на. Място, квартира за почивка и нощуване по време на пътуване. Всяка порта се отваряше пред коня му [на Калофер войвода], всяка къща му ставаше конак през дългите зимни нощи. М. Марчевски, П, 22. Аз вече притварям очи и ядно шибам измореното конче да бърза. И пак омилно шепна: хайде, конче, хайде кардаш, да вървим... Да стигнем дето бяхме онази вечер на конак... Пак ще гостуваме на бате ти Георги. П. Росен, ВПШ, 144. — Рашке ле, конахчийке ле! / ..: / Има ли конак за юнак / и топъл яхър за коня? Нар. пес., СбНУ XIV, 42. Тодор невести говори: / „Мома хубаво, невясто! / Има ли конак за мене, / че карам хазна голяма, / не смея на къра да преспа.“ Нар. пес., СбБрМ, 192. Ем върва, Пенке, ем мисла / де ща на конак да ида, / на конак и на вечеря. Нар. пес., СбНУ XLVI, 247. Тръгнали са трима братя търговци, / .., / и тримата инна дума думаха: / — Я да идим, кардаш, у попови на конак, / чи попът си има дур три моми хубави! Нар. пес., СбНУ XLIII, 541. // Гостоприемство, при което се оказва голяма почит, обикн. с богато ядене и др. „Голем му конак [на яничаря] гответе: / петстотин бели погачи, / шестстотин тънки баници, / педесе крави ялови, / шеесе овни маторе!“ Нар. пес., СбНУ XLV, 371. Вест пръсна се, че потеря / иде от балкана, / у Куздови конак готвят / за Карджи Османа. Ив. Вазов, Съч. IV, 87.
6. Диал. Обикн. в съчет. с числит. Разстояние, което изминават пътници за един ден, от едно нощуване до друго. Посвършил се Симон, добър юнак, / се посвършил много надалеко, / три конаци преко Църно море / и четири преко рамно поле. Нар. пес., СбБрМ, 463. Забягна Стоян, побягна / на чузда земе далечна, / сто и шесет конаци. Нар. пес., СбНУ X, 13. Кат зачу Стоян таз дума, / .., / и са на конче преметна. / Догде на стървин да стъпи, / девет конака префърли. Нар. пес., СбНУ XXVII, 211.
— Typ. konak.