КОНАКУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Отсядам да почина и пренощувам някъде, обикн. по време на пътуване. Я пусни младо юначе / .. / Таз вечер тука да си спи, / че наши Стоян тъй ходи, / тъй ходи Стоян, тъй пита / за конак да конакува. Нар. пес., СбНУ XXVI, 91.