КОНВЀКЦИЯ ж. Физ. 1. Естествено движение на микроскопичните части на дадена среда (газ, течност), което се дължи на разликата между плътностите в отделните им области с различни температури. Движението на въздуха се извършва отдолу нагоре чрез естествена конвекция. В. Кабаиванов и др., ТП, 91. Топлопроводността на газовете е ниска. Тя се повишава от така наречената конвекция, т. е. разместване на пластовете. Н. Николов, М, 65. — Преместването на по-топлите пластове вода, конвенцията, вертикалната циркулация изравнява температурата в морските дълбочини. К, 1970, кн. 7, 4. Той [Ломоносов] пръв обърнал внимание .. върху конвекциите в атмосферата. А. Бешков и др., ИГ, 122.
2. Пренасяне на топлина чрез това движение. Предаването на топлина от земната повърхност на атмосферата става още и чрез конвекция — пренасяне па топлина заедно с въздушните маси във вертикална посока. П. Боянов, П, 69. Телата изстиват по два способа: едина от тях е кондукция или проводност, която често ся улеснява от конвекция. Д. Витанов, ФГ (превод), 32.
— От нем. Konvektion или англ. convection през рус. конвекция.