КОНВЕНЦИОНАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Субективно-идеалистическо направление във философията от края на 19 в., според което редица научни принципи в математиката и естествено-научната теория не могат да бъдат доказани, а са само съглашения (конвенция, условност) между учените.
2. Книж. Конвенционалност. Изложбата ни кара да си спомним, че Иван Фунев даде на своите съвременници блестящи уроци за борба срещу инертността и конвенционализма в името на една осъвременена и обогатена художествена форма. НК, 1970, бр. 52, 1-3.
— От нем. Konventionalismus през рус. конвенционализм.