КОНВЕРГЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който е резултат от конвергенция. Това явление е известно под името конвергентно (схождаще) развитие: животни от най-разнообразни групи на системата придобиват поразително сходство помежду си поради еднаквия начин на живот. ПН, 1935, кн. 5-6, 71.

Конвергентен сноп. Физ. Светлинен сноп, при който лъчите се събират в една точка; сходящ сноп.


Източник: Речник на българския език (онлайн)