КОНВО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. 1. Който се отнася до конвой. Стайно бе закупил празни места край града — зад конвойните казарми. В. Геновска, СГ, 72. Конвойна служба.
2. Който е от конвой. Замяркаха се щиковете на конвойните войници и групите на пленниците тръгнаха по разни пътища. Й. Йовков, Разк. III, 177. Изстъпи се по едно време конвойният старши пред нас, конярите, .., па зина, та каза да си отваряме добре очите по пътя. Н. Попфилипов, РЛ, 35. Подполковникът му разправяше вече, че след като разтоварят стоката си, ще тръгнат за Волос, но ще спрат при Тасос и там ще чакат конвойните кораби. Н. Антонов, ВОМ, 182.
3. Като същ. Обикн. членувано конвойният м., конвойни мн. Лице, което съпровожда някого за охрана. Изведохме конете и ги превеждаме един по един пред един старши от конвойните. Той обгледаше добичето оттук-оттам. Н. Попфилипов, РЛ, 34. Казаха [затворниците], че .., работили па тухларната и на връщане конвойният се заприказвал пред вратата на затвора с една жена. Ст. Стратиев, СВМ, 70. Когато началник флота заповяда група конвойни от морското училище да приемат арестуваните и незабавно да ги преведат в гарнизонния затвор, плацът .. синееше от моряци. Д. Добревски, БКН, 218.