КОНВУЛСЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е придружен с конвулсия. Когато младата жена тури ръце на лицето си и обърна глава, види се, за да скрие сълзите си, защото конвулсивни тръпки раздвижиха гърдите ѝ, — тогава Токмакчията усети очите си да се премрежват от влага. Й. Йовков, ПК, 166. — Нина!... Мила Нина!... Какво направихте?... Вие ме обичате?... — Не, мили!... Никого не обичам... — извика тя и в конвулсивни ридания припадна до железата на кревата. Г. Стаматов, Разк. II, 183-184. Конвулсивен плач. ● Обр. Що е нихилизмът? Един фанатизъм. Ужасно, конвулсивно движение на руския дух подир вековен натиск и застой. Ив. Вазов, Съч. XVI, 163.
— От фр. convulsif. — Други (остар.) форма: к ο н в у л з ѝ в e н.