КОНВУЛСЍВНО. Книж. Нареч. от конвулсивен; с конвулсия. Той изгледа свирепо хората. Между веждите му конвулсивно трепереше един мускул. Очевидно напрягаше силите си да не пропусне някаква важна мисъл. Ем. Станев, ИК I и II, 66. Илков се люлееше като трескав и дългите му, сухи пръсти се свиваха конвулсивно. Г. Караславов, ОХ III, 348. Зад ъгъла на съседната улица се чу глух тропот от много стъпки. .. Лицата на работниците се изопнаха, ръцете им стиснаха конвулсивно бастуните, тоягите, камъните. Д. Димов, Т, 282. Стори му се, че облите рамене на момичето някак конвулсивно потрепват. Й. Йовков, ПК, 118. Госпожа майорката заплака пак конвулсивно и се спусна в безсилие на стола. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 383. Тоя ден .. [рибата] кълвеше като несвястна. .. Нямах време дори да я събирам, просто я хвърлях през рамо зад гърба си. Тя тупваше на брега, от време на време чувах как се премята конвулсивно в тревата. П. Вежинов, Б, 56.
— Друга (остар.) форма: конвулзѝвно.