КОНГРЕГА̀ЦИЯ ж. 1. Рел. Обединение на църковни католически общини в пределите на един религиозен орден; религиозно братство. По-късно манастирските школи притеглили към себе си и лица от женски пол, тъй са възникнали женските конгрегации (духовно общество), които са зели върху си обучението. Лет., 1871, 189. На деветнадесетгодишна възраст скимна му да влезе в едно калугерско общество .. Тая конгрегация, най-свободната от сичките, не беше йоще доволно свободна за Лафонтеновото непостоянно душевно настроение. Ч, 1875, бр. 13, 597.
2. Рел. Ръководещ орган по определени въпроси в Римската курия. Съветът, като разгледа втори път искането ма ваша светлост да се предаде брат Джордано Бруно — неаполитанец, на Върховната конгрегация на светата служба на римската и вселенска инквизиция, .. реши да удовлетвори желанието ви! Сл. Боянов, СК, 304. А на 5 март 1616 г. гръмна Декретът на светата конгрегация, който забранява учението па Коперник. М. Калинков, ГГ, 63.
3. Административен орган във Ватикана — съвет от кардинали.
— От нeм. Kongregation или фр. congregation прeз рус. конгрeгация.