КОНДАКЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до кондакчия. Заверата заварила малкия Добровски в училището на Николакя. .. Той помнеше само, че по едно време у тях в долния етаж над избата в едно кюше се появили около 20—30 нови пушки, правени вероятно в Сливен, който град се славел и със своя голям тюфекчийски и кондакчийски еснаф. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 306.