КОНДИЦИОНАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Направление във философията, което отрича обективността на причинно-следствените връзки между явленията и ги замества с понятието „комплексни условия“.

2. Рел. Религиозна християнска доктрина, която признава, че безсмъртието зависи от добрите дела на човека.

— От фр. conditionalisme.


Източник: Речник на българския език (онлайн)