КОНДОТИЀР м. 1. Истор. В Италия през 14-15 в. — предводител на наемни военни отряди. За прочутата фреска с изображението на кондотиера .. той [художникът] получил всичко на всичко шестнадесет флорина! Хр. Ковачевски, СК, 22.
2. Лице, което се сражава или защитава нечии интереси срещу заплащане; наемник.
— От ит. condottiere през фр. condotière.