КОНДОТИЀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до кондотиер. Пред немския народ оставаше само единствената възможност да печели хляба си, като се бие за чужди интереси, да продава кръвта си, да се върне към стария си, унизителен кондотиерски занаят през средните векове. Д. Димов, Т, 512.