КОНДУ̀КТОРКА ж. Жена кондуктор. Двата вагона на трамвая се претъпкаха от хора: .., младежи .., които се шегуваха с кондукторката като със стара позната и си подвикваха от двата края на вагона. Ем. Манов, ДСР, 274. Млада кондукторка предлагаше билетите си. Изговаряше думите твърдо, по шопски. Л. Дилов, ПБД, 35.


Източник: Речник на българския език (онлайн)