КОНЕВО̀Д м. 1. Обикн. в кавалерията — войник, който поема коня след слизането на ездача и се грижи за него (води го на водопой, в конюшнята и др.). В сенките на върбите коневодите държаха кавалерийските коне. Ем. Станев, ИК III, 230. Благодарение на сакатата си ръка Рангел беше назначен за старши на коневодите [в батареята]. Д. Кисьов, Щ, 157.
2. Човек, който води впрегнат кон (при извършване на земеделска работа, пренасяне на товари във войската и др.). Девойките се хвърляха от зори в щурм срещу ширналия се златисторозов простор на нивите, умело подготвяха смените на конете, взеха просто ума на коневода. Той, горкият, не смогваше да си запали цигарата. А. Гуляшки, МТС, 188. Тук двама миньори пълнеха празните вагонетки и ги предаваха на коневода, който впрягаше слепия кон Алеко и ги откарваше до главната галерия. Ив. Мартинов, М, 98. И цялата тая маса — коневоди, повече от двайсет отделни предници и ракли, запрегнати със сто и няколко коня — се носеше сега през полето към позицията. Й. Йовков, Разк. II, 215.