КОНЕВРЪ̀З. м. Приспособление за връзване на коне по време на престой или нощуване. Във войниклъка съм бил тръбач и кога свирех с тръбата, конете се избиваха на коневръзите. Й. Радичков, ЧП, 71-72. Отвързах кончето от коневръза. Н. Кирилов, ПД, 121. Гложенеца завърза юздата на коня си в коневръза. Ст. Дичев, ЗС II, 637. Наблизо до лятната конюшня, дето на въжените коневръзи по туй време пръхтяха охранените артилерийски коне, към синьото небе се издигаха планини от пресовано сено. Г. Русафов, ИТБД, 94.
— Друга форма: коновръ̀з.