КОНЕВЪ̀ДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Коневъд. Хомер в XIV-ma песен на „Илиадата“ причислява Атон към най-високите върхове на снежните планини в земята на коневъдците траки. Пр, 1952, кн. 6, 45. Траки бяха мъдри коневъдци. Знаеха с конете да говорят. / Белоснеги, от снега по-бели бяха им конете. В. Марковски, ПЗ, 31.