КОНЕКРА̀ДЕЦ, мн. -дци, м. Крадец на коне. Войникът избиколил кошарата и видял, че ги няма конете — конекрадци ги били измъкнали от задната страна. Й. Радичков, В, 194. Черньо разправял на всички, че той, синът на Васил Будаков, купил от конекрадци на безценица кончето си. К. Петканов, ДЧ, 280. Тюрмата беше натъпкана с конекрадци, дезертьори. Г. Караславов, ОХ I, 464.
— Друга (остар.) форма: конокра̀дец.