КО̀НЕЦ, мн. (рядко) -нци, м. Диал. Умал. от кон. Не дай боже пък, ако са е удостоил да носи на коня си или на гърба си тежката кесия на дяда хаджия, .. с това си е наместил кокалите или е убил слабия си сиромашки конец. З. Стоянов, ЗБВ I, 31. Немам, аз клетий, / верен приятел, / ракла с парици, / топло копторче, / конец, ни волец. Г, 1866, бр. 4, 72. „Давай, Кракро, и придавай. .. / Сега нечем само Перник, / сакам още прид отгоре: / вран ти конец, остра сабя.“ Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 352.
КОНЀЦ1, мн. -нцѝ, след числ. -нѐца, м. 1. Тънка пресукана нишка от памук, вълна, коприна и др., която се използва за шиене, плетене, бродиране, тъкане и др. Облече [Дядо Васил] окърпената с бели конци връхна дреха, .., и излезе навън да рине снега. Ем. Станев, ПЕГ, 57. Пинтезката седна до печката, надяна дебел вълнен конец през шия и почна да плете с дървен шиш. И. Петров, НЛ, 169. Тя [Атанаска] бродираше възглавничка с различни цветове конци. Кр. Григоров, И, 52. Герчо се спря изненадан, пое Кункината китка, грижливо увита с червен конец и на него прикачена стара сребърна пара. Елин Пелин, Съч. V, 97-99. „Map мълчи, Пено, не плачи, / двама като ги скъсахме, / пак двама ща ги нанижем: / Аз ща ти суча конците, / ти ща си нижеш синците, / че ща ги скоро нанижем.“ Нар. пес., СбНУ III, 45. Старо кърпи, конци хаби. Послов. Фабрика за конци. Шевни конци. Найлонов конец. // Специално изработена нишка, която се използва в медицината за зашиване на рани и при операции. Тази сутрин аз останах .., за да махна конците от раната на Вилма. П. Славински, ШЦ, 295. От химичните влакна днес изработват чорапи, тъкани за дрехи и за промишлеността, рибарски мрежи, хирургически конци и др. Хим. VIII кл, 1965, 102.
2. Остар. Нещо, което е тънко, прилича на конец. Нервите са малки и бели конци, които чифт по чифт излизат из мозъка и гръбнака, та оттам ся раздават по всички части на тялото. НКАФ (превод), 92-93. Замечателно е още и то, че от времято Юстинияново начнали да работят в Европа свила, която, както е познато, става от конците на гнездата на свилените червеи (буби). Г. Йошев, КВИ (превод), 154.
◊ Вися на конец. Разг. Намирам се в много опасно положение, изложен съм на смъртна опасност или унищожение. Троянчани и до днес говорят, като са заприказват за комитаджийските времена, за оня комита, който влязъл в селото им с китка цвете на главата в ония тежки времена, когато съдбата на тяхното село висеше на конец. З. Стоянов, ЗБВ II, 385. Връзвам / вържа (завързвам / завържа, увързвам / увържа) с памучен конец нещо. Диал. Сговарям се за нещо, но не го извършвам както трябва, сигурно, солидно. Да ти се свършат конците. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Скоро да умреш. Дърпам конците. Разг. Ръководя, направлявам нещо скрито, тайно, като оставям друг привидно да действа открито. Тук в София се събираха дейците от двете македонски организации, тук дърпаше конците самолюбивият Фердинанд. М. Кремен, РЯ, 426. Закърпен (шит, зашит, скърпен и под.) с бели конци. Разг. В който лъжата, измамата са прикрити неумело, несполучливо (обикн. за думи, твърдения). Изсучи конец, завържи гъзец. Диал. Подигр. Казва се на онзи, който обича да яде сладки неща. <Като> под (по) конец. Разг. В съвършено права линия. — Какъв ще е този ред, .. Да строяваме дрехите си .. шапките да бъдели на линия, козирките под конец. А. Станоев, П, 28. Лехите прави и чимосани, като под конец направени. Ст. Даскалов, ЕС, 136. Така един по един пред Дерикожа се изредиха всичките ловци и дружината можеше вече да се строява за поход .., ловците се подредиха като под конец. Н. Хайтов, Л, 53. Меря на конец. Някого. Разг. Следя внимателно какво прави някой, дебна някого. — Черна борса май Станко бе вършил, теле бе заклал лятос — казва Дико Петров. — Бе се увлякъл по ума на кулаците .. — Да ти кажа, на конец те мерят. Кр. Григоров, Н, 133. Навива ми се конеца. Разг. Минават ми дните, остарявам и скоро ще умра. На конец1. Разг. 1. Едва, съвсем слабо. Зъбът ми се клати, държи се на конец. 2. Съвсем близко, непосредствено. Бях на конец от пропастта. На конец2. Разг. Обикн. за водна струя — много слаба, извънредно тънка. Агентът почна бавно да я излива пред краката му. Водата се точеше на конец и пляскаше по пода. М. Грубешлиева, ПИУ, 273. На конец остана. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Без малко, насмалко. На конец остана да се издам. Не е конец да го срежеш. Диал. За работа, която е мъчна и не може изведнъж да стане, да се извърши. Обърквам / объркам (забърквам / забъркам, оплитам / оплета, сбърквам / сбъркам) конците. Разг.; Побърквам / побъркам конците. Остар. и диал. 1. Изпадам в затруднено, тежко положение, от което не мога да намеря изход. Те влязоха мълчаливо в триетажната бяла постройка, .. Много пъти бяха идвали тук: да се съветват, .., когато объркат конците. К. Калчев, СТ, 110. — Гърците са хитри. — Хитри са, но тоя път забъркаха конците — отвърна му дълбокомислено Гроздан. Като си идат англо-френците, ще ги питам аз тогава. Г. Караславов, ОХ II, 113. Ей богу, не знаях какво да правя! .. Хубаво оплетох конците; .. какво да я правя нея, да ѝ кажа, че не я обичам, не струва. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 385. Предвид на това развълнувано море, Бенковски не си направи даже труда да примири момчетата. И той, както синца, сбърка вече конците. З. Стоянов, ЗБВ II, 234. Който си го няма [знанието] в главата, а чака само на книгата, той в много случаи през живота побърква конците. Й. Груев, СП (превод), 244. 2. Обхваща ме силно смущение и не зная какво да кажа, да отговоря; слисвам се. „Ами защо не вървиш горе из царския път, бе?“ — ме попита момченцето. Досмеша ме на невинното му запитвание и обърках конците. Нямаше причина, с която да мога да ги излъжа. Ив. Докторов, ЗД, 94. Минка сбърка конците. Заведнъж, уплашена, не можа да намисли що да излъже. Ил. Блъсков, СК, 64. Дете на изпита, гледам, отговаря много храбро за вечното блаженство. „А що е — рекох — това вечно блаженство?“ Ученикът се запира, побърква конците и стои замаян. Н. Бончев, Съч. I, 68-69. — Ти познаваш ли чий е образът? .. — Попитали калугерина, познава ли лицето на дявола? — Познавам го зер! — Тоя момък съвсем обърка конците — пошушна Фратьо чорбаджи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 77. От игла до конец разказвам (разправям). Разг. Всичко, изцяло, подробно разказвам. — Ако не вярваш, да седна да ти разкажа от игла до конец какво видяхме в Оджак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 405. — Сега трябва да дойдеш в общината и да разправиш от игла до конец, както си е било. Дошел е следовател от околийското нарочно за тази работа... К. Калчев, ПИЖ, 110. Откъсвам / откъсна конеца. Разг. Умирам. Прав като конец. Разг. Съвършено, напълно прав. Той [човекът] прокопал планини, изравнил долини, направил мостове и нагласил път, прав като конец. Д. Манчев, БЕ II, 61. 2. С нови конци закърпена. Диал. Употребява се като отговор, когато някому честитят като нова стара дреха. Свързвам / свържа (завързвам / завържа, връзвам / вържа, събирам / събера, сбирам / сбера) двата края на конеца. Разг. Едва успявам да преживея, да живея с оскъдни средства. Без помощта на Голованова Алеко не би ходил ни в Париж, ни в Чикаго, а в София често не би знаял как да свърже двата края на конеца. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 135. Скъсал се е конецът. Остар. Пропада, осуетява се нещо. Казале на султана, че ако не приеме предложенията, изработени от конференцията, сичките [пълномощници] еднакво ще оставят Цариград .. (ако излезе това истина — скъсал са е конецът). НБ, 1876, бр. 54, 211. Тънък като конец. Разг. Обикн. за водна струя, вадичка — много тънък. В селския дол, където по-рано се точеше тънка като конец вадичка, сега бучеше цяла река — мътна, широка, страшна. Й. Йовков, ЖС, 66. Улавям / уловя края на конците. Разг. Узнавам, разбирам всичко за нещо, което не ми е било много ясно или е било объркано. Цепя конеца <на две>. Диал. Голям сметкаджия съм, голям скъперник съм, правя тънки сметки.
КОНЀЦ2, мн. няма, м. Остар. Книж. 1. Край, завършек. Детинството, младостта и старостта преминуват едно подир друго и скоро дохожда конецът на земното ни странствувание. ИЗ 1874-1881, 163. Хаджидимитровците, от самото начало и до трагическия конец на тяхното велико дело, бяха обречени на жертва. БГ, 1870, 13. Най-после отдъхна и рече: „Конец! / На житие ново аз турих венец.“ Ив. Вазов, Съч. I, 188.
2. Прен. Смърт. Един умирающ старец очаква покорно конеца си, без надежда и без роптание. Ив. Вазов, Съч. XVII, 141. — Температурата му [на болния] е неимоверно висока и докторът предвижда скоро конеца му. Ив. Вазов, Съч. VII, 185.