КОНЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Краен. Колко сили, енергии, злини, любов, глупост са намерили конечната истина, същинския покой под тая тиха пръст! Ив. Вазов, Съч. X, 46. Конечната единица на обществото е семейството. Хр. Белчев, Избр. съч., 99-100. Винаги конечната цел на частната деятелност е общото добро, общият интерес. ПСп, 1876, кн. 11-12, 22.