КОНКА̀ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Комквам. „ Та имаш ли бащино иманье, / да заградиш цръкви самогради, / самогради, цръкви самотвори: / На Великден сами да отварат, / на Великден сами да конкават?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 135. конкавам се страд.
КОНКА̀ВАМ СЕ несв., непрех. Комквам се.