КОНКВИСТАДО̀Р м. Книж. 1. Испански завоевател на колонии в Централна и Южна Америка в края на XV и през XVI в. Испанските конквистадори (така наричали първите завоеватели на Америка), обхванати от златната треска, откривали една след друга нови страни и ги превръщали в свои колонии. Л. Георгиев, А, 15. Със заробването на инките от испанските конквистадори загива една древна цивилизация. ВН, 1959, бр. 2471, 4. Бласко Ибанес беше замислил една огромна серия исторически романи .. Животът на великите мореплаватели и конквистадори: Колумб, Магелан. Б. Шивачев, Съч I, 130.
2. Прен. Жесток завоевател, грабител.
— От исп. conquistador. — Друга (остар.) форма: конкистадо̀р.