КОНКОРДА̀Т м. 1. Полит. Договор между папата и представител на някоя страна, който урежда отношенията между държавната власт и църквата в същата страна. Между Рим и България е сключен конкордат за общи действия срещу еретическото движение, което се заражда в Моравия. Й. Вълчев, СКН, 341. В 1801 г. Наполеон сключил конкордат (договор) с римския папа и възстановил католицизма. Ист. VIII кл, 1965, 59. Австрия в 1853 година заключи един конкордат с папата, който му туряше под нозете цялата църква. ИХЦ (превод), 338.
2. Юрид. Договор между несъстоятелен длъжник и неговите кредитори за частично изплащане на задълженията. — Една от големите търговски фирми в града, .., била спряла пратките си, дори не предложила съдебен предпазен конкордат за споразумение с кредиторите, а направо влязла в несъстоятелност. П. Спасов, ХлХ, 93. Както се вижда, във всички тези паметници не става дума почти за никакво гражданско и търговско право: .., никакви търговски сделки, .., никаква несъстоятелност и предпазни конкордати. Ив. Хаджийски, БДНН I, 62.
— От фр. concordat или нем. Konkordat.