КОНКУБИНА̀Т м. Юрид. Трайно съжителство между мъж и жена, което не е оформено със законен брак. ● Обр. Напоследък никнеха като гъби нови дружества за износ на тютюн — търговски конкубинати между запасни генерали и безработни експерти от фалирали тютюневи фирми. Д. Димов, Т, 200. Тоя политически конкубинат [между Ат. Буров и Вл. Моллов] не можеше да разчита на голям успех. Д. Казасов, ВП, 408.
— От лат. concubinatus.