КОНКУРЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. и (остар.) непрех. Поставям някого или нещо в условия на конкуренция. Ангросистите търговци и кооперациите конкурираха съкрушително малките бакалнички. К. Константинов, ППГ, 29. Малката фабричка се наду, започна да расте като плазмодий и да задушава или поглъща всички фабрики за папироси, които се опитваха да я конкурират. Д. Димов, Т, 137. Доставяше [Манол] железарски стоки, които се търсеха, и конкурираше най-големия търговец в К. Никола Хаджидраганов. Ем. Станев, ИК 1 и II, 25. По-младите натоварят кола с просо и идат в някои ближни градове, отворят там бозаджийски дюген и захващат да конкурират с пришелците арнаути бозаджии. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 15. Мъжете, като дойдат във Франция, Швейцария, приятно им е да конкурират с разни маркизи и графове и лигите им текат за титли и декорации. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 70. конкурирам се страд. и взаим. Двете фирми се гонеха и конкурираха взаимно, правеха си дребни търговски пакости. П. Спасов, ХлХ, 163. — Ние зласловехме един срещу друг, но с мярка, конкурирахме се, но не вършехме подлости, които уронват личното ни достойнство... Д. Димов, Т, 200. Когато индивидите на два вида се конкурират за една и съща храна или за други условия на живот, между тях съществува косвена борба за съществуване. ОБиол. X кл, 110. В един и същи гостоприемник могат да снесат яйцата си едновременно няколко първични паразити. В такъв случай ларвите, които се излюпват от тях, се конкурират помежду си. М. Йосифова, НСН, 47.
— От нeм. konkurrieren. — В-к Знаниe, 31. X. 1875.