КОНЛУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дом, място за живеене. Кога е било в неделя, / силна са е сватба вдигнала / на Маринови дворове, / на Маринови конлуци. Нар. пес., СбНУ XLVI, 234.
2. Домашна работа, грижи около домакинството. „Голям е конлук на мене: / кога си додат, Марко льо, / от Делин поле овчари, / .. / По крина брашно отсевам, / по половеч замяшам.“ Нар. пес., СбВСт, 361.