КО̀ННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от конница. Русия изпроводила, за да запази азиатските си граници, много отделения пешка и конническа войска. НБ, 1876, бр. 33, 130. Урядил и изучил войската си, особено конницата си, която врядна била да устои насреща на изкусните маджарски митически войници. Й. Груев, КВИ (превод), 76. Всякой конннческий полк състои от по 6 билюка, съставени от по 120 души. Лет., 1871, 64.